Не напразно Соломон поръчва: "Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб. Ако е жаден, напой го с вода."
Навън слънцето разпръсква лъчи и огрява стаята ми с омайна светлина. Появява се лилава мъглица и ме пренася в царството на нещата. Там е красиво. Огромна зала с млечна светлина. Появява се дъгата. Размислям се върху краските ù. Бяла - духовни знания, червена - пламък, който разпръсква огнена струя - струята на желанието, зелена, която кара човек към работоспособност, синя - мъдростта на вековете, жълта - Божествена Любов, оранжева - човекът, който люби до безкрая и лилаво-розова - необятната Космическа Любов.
Една лилава светлинка каца върху рамото ми и проговоря с човешки глас:
- Аз идвам от безкрайното звездно небе. Изпраща ме Голямата Божествена Светлина да ти кажа, че Любовта е искра. Тя е стремеж към възвишеното. Обичта е основната ù частица.
- Искам да те попитам, моя мила приятелко - прекъсвам я аз. Въпросът е малко материален. Но ние живеем в материята на земята и трябва да с ...