Утрото дойде като зимният сняг. Колю стана рано. Чана Пена и вуйчо Михо още спяха. Запали огъня в огнището, сипа вода  в джезвето и оная билка, ментовата, за да успокои бурята, която все още бушуваше в гърдите  му. За запева ше му трябва много вино, месо и самуни хляб. Плат за блузата на Керана, а и тоалетна кутия за менгушите, ше купат с чана Пена от пазара. На Гарабет-златарина, ше дадат оная пара, дето майка му, лека и пръст беше зашила в ткан плат и место муска,  беше я вързала на шията му с здрава връв. Керана рече, че обичала детелити. Тъй че, ако Гарабет му направи детелини, добре. Още днес ше отиде в "Балкански лъв" при бая си Ивко Гаврилова и ше поръча от онуй - пенливото, червено винце, а мож и малко сливовица. Парата няма да жали. Вече работи в печатница "Съгласие" при челеби Панайота и бая печели. Арен челяк е челебията. Сички го тачат. Чок работа, ама има кво да са учи. През ръцете му минава токвоз четиво. Нямаше време за приказки. Той трябваше да чете, да знай кво става по света. Как живеят ората там. Пред очите му са откриваха нови светове. Разбра, че в джунглата людите ходили голи. Само си криели срамотиите с листа. Също кат Адам и Ева в библията. Но тогаз те са били двама. И когаш Ева чинила греха, человеците са размножили и Господ им рекъл: "От днес ще слезите на земята и ще се множите!" Така живеели те. Грехът обикалял земята. Влизал от колиба в колиба и тикал човеците към лъжи и измами, прелюбодейства, разврат и алчност. Дяволът бил господар на земята и ги карал да вършат зло. Но не  секи можел да победи. Силните по дух и вярващите в Господа Бога оставали чисти. Ето, такъв е и бай Пандо - дюлгеринът на кокали. Тачат го людите,  а и на Колю помогна да са почувства здрав челяк. Когато падна от талигата, едвам го закараха при него. Масажи му прави, сярна вълна му налага, с някакви мехлеми го маза и сега помен няма от болежката. От таквиз люде има нужда земята. Да помагат и да дават лек. А как убаво  хортува! Кат го чуеш, става ти арно на сърцето. Такъв кат него само с дума мож да та изцери. Народен лечител - тъй го звът. Селям да му правиш. Ше отиде той при стареца да го зарадва. Булка зема, чок работа. Ше мине и край търговския магазин на Кочо Кукумявкув. Толкоз джунджурии има в него! Се ше намери нещо за Керана! А и на чана Пена мож да купи нещо да я зарадува.
   Някой чукаше на портите. Той надзърна от джама.
- Колчо, Колчо бре! Викат булка щял си да водиш, па рекох, ако имаш нужда от нещо?
   Колчо беше споменал на Алито-бозадажията, че булка ше води. Нали знайш, циганин ква тайна  пази, та и Алито! Цялата махала научила рано-рано. Та ето ти и Чапкън Ленче.
- Влизай, влизай, како Ленче! Че кво си захортувала и комшиите ше чуят!
-  Дал Бог добро, Колчо! Време тий да са задомиш! Дано булката да е арна и къщовница? Толкоз болки ти легнаа на сърцето, дано да си поживейш!
- Туй, како Ленче, никой не мож да рече. Лошото не пита, младо ли е, старо ли е.
- Пакосни години настанаа Колчо. Няма мира нийде. Ей на, никой не мож та разбра. Кат рекли, Чапкан Ленче, а не та питат, как живейш, що чиниш? Само не са живей, Колчо. Да няма с кого да си похортуваш. Кат трънен плет са ората. Секи гледа да та бодни. Няма го оня люляков храст. Да погали ръчете ти, косите ти, а ти да задремеш сладостен сън.
- Сложно нещо е животът, како Ленче. Играйш си с него на минавания и заминавания. А помете ли та вихрушката, тогаз няма спиране. Напреш, назад и се едно криволичене. Правош няма нийде.
- Умен си, Колчо! Коя мома та земе, ше живей с теб.
- Животът ма учи, како Ленче. От него по-харен учител нема. От малък ям коравия залък. Никой не ми е рекъл: "Ела и си отчупи от топлия къшей, за да ти е благо на сърцето!" Що не влезеш у дома да си пийем от ментовото биле? Ше ти стане арно на душата. Па и да забуравиш маленко кахърите!
- Друг път ше дойда да пийна. То, мойта душа ше намери покой само на оня свят. Там нема нит болка, нит грех. Грешни сме ний, грешни! Толкоз грехове ни тегнат на плещите, че и на кантар не мож ги притегли. Направош в пъкъла ше ходим. Господ няма да ни сака при себе си. Дяволи и таласъми са в душите ни. Лесно не могат да излезат от там. Удрят на с четинистите си опашки по главите и мира не ни дават. Заплитат на в мрежите си. Само Господ Бог мож да на спаси. Ако е останал поне малко у нас.
- Не хортувай тъй! Челяк докат е жив, винаги греши, но кат греши, да са разкая! Защото открит грях, не е грях. Потайният грях и на оня свят няма да ти са прости. Прави добро, та с добро да та поминуват! Сам Бог дума да правим добро. Така душата ни ше бъде спасена.
- Прав си, Колчо. Тъй, както сме захортували и пладня ше стане. Айде, остани си с здраве!
- Твойта, како Ленче, е кат добре си дошел, айде, иди си!
- Не са сърди, Колчо! А холан, пак ше са чуем. Докат сме още на таз грешна земя, още ше са виждаме.
Следва продължение.