Чана Пена беше привършила. Дъхаше на препечено пресно агнешко. В бохчата турна от него, топъл кравай, не забрави и житото. От майка си беше чула, че на тоя ден са раздава на мъртвите, щото им е осигурено покровителство от живите. Тръгна към гробището. Гробовете бяха почистени. Спря се. Млада върбичка галеше с клоните си каменния плочник на майчиния и гроб. Върху гроба на баща и, пъстрееха латинки. Бяха образували цяла поляна. Преди смъртта си старецът имаше една молба: "Латинки да никнат и никога да не заборавиш, докат' си жива!" И так склони глава. От майка си знаеше, че първото му либе са й думало Латинка. Обичала латинките. В градината на двора и никнели много латинки.Любели са двамата млади. Но времената били тежки. Един ден я намерили изхвърлена от водите на реката. Цялата била в синини. Думаха, че турците я хванали и в харема сакали да я заведат. Дърпали я по пътя, белким се примири. Наближавали моста. Долу водата я привиквала- буйна, необуздана. Чул се вик за помощ. Турците изтъ ...