Момите ходиха по две, три, или по комшийски. Но не сяка можеше да отиде. Ако в къща бяха няколко моми, ходеше най-голямата. Подявката я рачиха, коританката, щото беше най-малетката и под коритото. Не можеше да са задоми преди по-голямата сестра. Не можеше и да седенкува.
Сека година на първата седянка не са работеше нищо. На нея бяя само момите. И да си ареса некой момък, не можеха да избират. Момъкът требваше пръв да покаже кво чувства и да посочи момата за невеста. На седенките са канеха. Момата правеше магия на любимия, да дойде при нея и да я залюби. Ако ергенинът разбереше, магията нямаше да стане и заклаждането не фащаше ред. Заради туй тя са пазеше в тайна. Неколко дни преди туй, момата земаше кол от оградата, та да помете пещта на момковата къща. Преди тоя ден ходеше по полето и бустаните, да търси власини - стебло от тиква. Оставаше да преспи навън, на открито. Вечерта преди залез слънце на Голяма Богородица, момите се събирахме накрай селото, на някой кръстопът. Кладяхме оген ...