13 янв. 2010 г., 09:17

Продължение от книгата 

  Проза
554 0 0
2 мин за четене
К'во сме ний? Една Божествена искра, която единствено е жива у нас и движи цялото ни тяло. А то не е живо. За миг тялото се разпръсква, но искрата остава да живей. Това съм чул от тейко си. Беше мъдър челяк. Вярваше в Бог и Бог му даваше своята мъдрост. Един ден ме извика при себе си и ми рече: "Сине, помни! Има Бог, сине. Вярвай в него и той ше ти помага! Ше ти дава сили и мъдрост. Ше та учи как да живейш. Ше ти сочи пътя, по който трябва да минеш. Ей на! Аз силно вярвам в него и той ми помага да вида истината, за която челяк трябва да са бори .
Тъй си издъхна в ръцете ми дядо ти Сребрю. Последните му думи бяха: "Вярвай в Бог! - и не можа да са доизкаже. Но сичко е ясно. Вяра, любов и търпение, сине! Това е Бог. А ти, аз и сички ний, сме част от Него и Той от нас. Той ни е дал живот и трябва правилно да го изживейм! Дал ни е Десетте Божии заповеди, които трябва да спазваме и да живеем разумно. Братство и обич в Галактиките. Това е Бог. Нашият Баща, който трябва да слушаме, за да не ни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Все права защищены

Предложения
: ??:??