Глава17
Самата сграда на генералния щаб не представляваше голяма и внушителна сграда. Точно обратното. Тя беше ниска двуетажна полегата постройка тип хасиенда. Залата за инструктаж заемаше целия втори етаж. Тя представляваше една огромна зала с много дълга маса по средата и с различни военно-стратегически карти по стените.
Генерал Портър отвори прозореца и вещицата буквално връхлетя в стаята заедно с метлата си. Тя направи едно кръгче и после кацна върху масата пред слисаните погледи на генералите.
– Здравейте господа, аз съм Антига, за които не се познаваме. - представи се тя. - Едно пиленце ми каза, че сте имали проблеми?
– О, богове... - възкликна генерал Поло.
– Няма богове, само аз съм... - каза наперено тя и се усмихна из под качулката си, белязаното и от зелен огън лице бе покрито от леко прозрачен черен шал. - И така да минем на въпроса „момченца“. - продължи лаконично вещицата.
Генерал Портър затвори прозореца, след което и подаде кавалерски ръка да слезе от маса. Настани я уд ...