Село Змейково
Глава 7
Тази вечер малкия Петърчо спа в топло легло. Митра му разказа приказка, и когато се унесе го зави майчински, помилва го и го целуна по челото. Това дете отдавна не беше усещало истинска ласка, нежност и топлина. Само то си знаеше какво беше преживяло в пещерата на Брегините. А утре Петърчо щеше да е още по-щастлив, защото щяха да потърсят майка му. Дано и тя да не беше отвлечена от змейовете? Тя отиде при останалите на двора. Там край огнището вече се беше появил Краз. Ведмагът беше разменил малките свракички за информацията и чакаше Митра. Той погледна дамата с поглед, той не харесваше вещиците. Самият той беше избил десетки от тях. Но тя беше различна. Нейните дела не са насочени да нараняват, не са насочени за нейна лична облага. Тя използваше силите си за да помага. Поне за сега. Но той добре знае, че повечето вещици преди да осъзнаят силите си са такива. Но после се възгордяват. Той лично се надяваше това да не се случи.
- Така май вече се събрахме? – започна ...