По идея на Д. К. – историк-художник
/Предварително предупреждение - скандално!/
Аз съм професионалист. Е, не в оная област дето се сетихте най-напред. Но – като истински професионалист, смятам, че има много да се уча от „онези“ дами. Например – как съчетават хем работата, хем личния кеф. В едно…
Което засега не постигам. Да, де – кеф ми е, когато плащат, ама самата работа все още не ми допада като действие. Обаче, нали ви казвам – професионалист съм и не обръщам внимание на разни ретроградни неща като чувства, извечни уж закони, морал и други подобни. Които скоро ще бъдат съпътствани в речника с обяснения в скоби: хуманизъм /остаряло понятие/. Освен „дълг“. За което се знае – финансово понятие.
Но подобни скрупули нямам. Аз съм професионалист. Поръчват ми, авансират, пиша, плащат. Даже не ме вълнува ще сложат ли подписа ми отдолу. И по-добре да го няма или да е фиктивен. Защото професионалистът не се ангажира с едно виждане. Днес пиша за тия, утре за ония – който плаща, той поръчва. И ...