Живееш, плачеш, смееш се...
Посрещаш всеки ден с усмивка на лице - кога е фалшива, кога е истинска...
Съществуваш! Или поне така си мислиш.
Но в един момент на нужда от опора, оглеждаш се около себе си и осъзнаваш, че няма никого до теб. Има хора- приятели, познати, но само на думи. В този момент проумяваш, че си сам в живота и само заблуда е било досега постигнатото "нищо". Тепърва започваш да градиш, да се бориш със суровия живот и каквото постигаш, го постигаш сам. Защото "никой не ти е приятел, никой не ти е враг, но всеки човек ти е учител". И научаваш или повтаряш грешките си, живееш и всичко е за твоя сметка. Цял живот си в двубой...
Дали ще си герой или страхливец... ще разбереш по това, което си се осмелил да направиш (и си постигнал) или не си направил (от страх да не се провалиш и никога не би разбрал какво би могло да стане).