Проклета реалност!
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Прекрасна… Гола… Гореща…
Вижда я… Желае я… Бяга към нея…
Протяга ръце да я обхване…
А тя – изчезва…
В ръцете му – въздух…
Няма я…
Стреснат се събужда. Сам. На дивана, защото го домързя да вдигне одеялото и се мушне под него. Наоколо тихо. Самотна ергенска квартира. От година тук не е стъпвал женски крак. Даже оная за водата питаше през вратата какви са показанията на водомера.
То пък кому е притрябвал самотен егоист…
А годините си летят…
И жените бягат. Дори насън…
Вечерта си легна в кревата. Заспа с очакване на нова среща с любимата. Поне насън. Която и да е тя. Да я обхване с две ръце, да я размаже от любов…
Само дето сънува как някакви негри го заловиха и биха, биха през корема. Болки, конвулсии, гърчове…
Но все протягаше ръце да прегърне миража…
И се шашардиса.
Казано направо – сънува, че се е насрал…
Скочи стреснат, размаха ръце – да разгони съня…
И се оклепа…
Проклета реалност!
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Красе, Пепи, Скитнице!
-
Сънят си е сън, колкото и да е красив... реалността, понякога може да се окаже ужасна...
-
На някои подсъзнанието им е в директна връзка с отходния канал
-
Водомерите може и уайерлес да се отчитат, но за самотата дори и сънищата не помагат. Проза.
-
Благодаря, адаш!
-
Кофти...
Поздравявам те. -
Благодаря, Надя, Валентине, Юри!
-
Хубав, кафяво сън!
-
Който пробира - не намира. Не пандемията е бич на нашето време, а самотата. Финалът - реалистичен - да ти покаже, че не си това, което си въобразяваш... Уф, разфилософства ме, сенсей.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
