- Отпусни чепарето, така не им даваш да го атакуват – загорелият рибар с овехтяла моряшка шапка и избелял потник на сини райета профъфли фразата през цигарата в ъгъла на устата си. Бе нисък, шкембест и имаше вид на човек, на който може да се вярва.
Опърленото на подранилото априлско слънце момче с протрити гуменки поотпусна въдицата и затегли чепарето по-бавно, както го посъветва стария рибар. Късметът още не го бе навестил и в пластмасовата кофичка плуваше едно малко сафридче, което скоро щеше да белне корем. Озъбеният бетон на кея в Поморие бе пълен с изсъхнали водорасли, които бяха се сплъстили като зъбен камък между оредяващи старчески зъби. Натрапчивата смрад, която се носеше не бе изгонила рибарите и те замятаха такъма си сред пролетните пасажи сафрид. Някои от тях вече бяха понапълнили кофите с игриви рибки. Други ахмаци още се учеха да замятат чепаре и често се случваше да го оплетат във стърчащите арматури. Старият морски вълк, който сигурно бе роден с цигара в ъгъла на устнит ...