На екрана – някакъв остарял младеж. Очите подпухнали, в тях пепел от някогашен огън.
Говори за туризма. И го определя като БИЗНЕС НА ГОСТОПРИЕМСТВОТО???
Аз – нали съм ретрограден, не разбирам модерното и не вярвам на думите, веднага контрирам. За себе си… Щото такива като мен не трябва да се допускат на публични места. Позволяват си сравнения, прекалено знаят, че и мислят.
В случая – виждам пореден тюрлю-гювеч, удобен за преглъщане от патетата, лапащи горещи модерни лайна.
Смесване на икономика и манталитет, морал, качество. Гостоприемството като бизнес…
Що пък не? И любовта е древен бизнес. Професия!
Но за гостоприемството…
Навремето човек замръква нейде по селата и все се намира някой да го приюти. Та ако ще в обора, ама не под небето.
Разбира се, имало си е „бизнесмени“ – кръчмари, гостилничари, ханджии. Само че не всеки е бил достатъчно заможен за подобно „гостоприемство“.
Както и за ласките на любвеобилните булки. Наричани справедливо по бизнесменски – продажни.
Най-добрите бизнес ...