Вече влюбена не съм, това сигурно те радва. Обичам те, в мой приятел се превърна, дори в нещо повече, исках да си моята любов, но оказа се, че не си ти. Без теб не искам да съм, ще те пазя близо до мен, като спомен, като моя сродна душа, но вече не мечтая да си онази любов, която искам, преди лесно беше да мечтая за това, но сега вече не. Прекалено много рани, и то не само за мен, прекалено сложно и объркано е всичко, прекалено много време, време да чакам всичко да се нареди, прекалено много очаквания разбити, прекалено много сълзи проляти, прекалено много сили изхабени, изхабени, за да наредя този пъзел, да изпълня очакванията, да забравя сълзите, да излекувам раните и да запълня времето не с чакане, а с щастие, и сега осъзнавам, че парчето, което винаги ми липсваше, е твоята любов. Прекалено несигурна, променлива, изпепеляваща не по начина, който трябва, а изхабяваща, изхаби и моята любов, и сега пъзела няма кой да нареди. Част от мен си спомня моментите, колкото и малко да са, когато в очите ти имаше онзи блясък, който чаках толкова време, и искам пак да е там, да блести, да го усещам, да ме кара да се усмихвам без причина, да почувствам онази тръпка, но знам, че това е само спомен, а и в мен не намирам сили, не намирам онова чувство, което да ме накара да чакам още. Изхабена е тази любов, времето я излекува заедно с раните. Сега вече съм готова да продължа, да открия това, което търся, това, което заслужавам, онова, което исках да си ти, това, което аз не съм за теб, онова, за което пишат в романите, онова чувство, наречено любов.