Някога на едно време отдавнашно, кога бях младо още кьорпе*(1) - значи истина е било отдавнашно, да опустее - ме назначиха за председател на Околийския съд в град К., малък провинциален съд. Аз бях свършил учението си по правни науки в столичната Академия, ала студентите с по-добри дипломи от моята взеха хубавите държавни длъжности из големите областни центрове и по министерствата. Старият ми баща, адвокатът рече, че ще ме изпрати надалече от него, за да можело на собствени сили да изуча тънканията на юридическата професия. Та ето как на младини аз се озовах в глухата провинция, гдето бърже усвоих занаята да сръбвам домашно винце и ракия с попа и даскала и да задирям по-младите моми. И само някой път по някоя пò тъй засукана, узряла госпожа.
Един делник, както подремвах в кабинета си в Съдебната палата, чакайки да се измине вече работното ми време, влезе секретарката ми и донесе от регистратурата една нова искова просба*(2). Обади ми, че прошението постъпило току-що и било подписано от ...