Прошка
В малкото планинско селце цареше мир и сговор между старците. Помагаха си всякак и бяха като семейство. През училищните ваканции, семейството ставаше по-голямо, защото пристигаха децата – внуците им. От пет-шест годишни дребосъци до десет-дванайсет годишни батковци и каки. Събуждаше се селото от кроткото си тихо живеене. Събуждаха го щуротиите на децата от утро до мрак. Събуждаха го смехът, тичащите боси крачета по прашните калдаръмени улички, звънци на колелета, подвиквания и шумни игри - през лятото. Зимата беше още по-весела и забавна. Сняг, много сняг, толкова много сняг имаше в планината. Пързаляне с шейни и всички други радости, които носи пухкавия бял килим на зимата – снежни човеци, летящи снежни топки, дълбаене на тунели в преспите...
Така си живееше селцето в тишина и веселие, в усилна работа и почивка. В благ мир и разбирателство. Да, мир и разбирателство до тази есен, когато наближиха изборите. Ще се отклоня мъничко от историята, за да обясня, деца.
Изборите са ден с ...