Прощално
На раздяла искам да оставя нещо, някакъв спомен, парещ и жив, колкото очите ми. Но какво? Снимките пожълтяват и образите по тях избледняват, парфюмите изветряват, сувенирите се трошат. Имам само думите - да ги изрека, да разчупят тишината, да свържат теб и мен.
Всъщност и думи вече нямам. Всеки път, докато те чакам, мисля, че ще успея да ти кажа това, което искам, но щом те видя, знам, че отново старателно ще избягвам темата. А ни остават само няколко дни... Глупаво е, че трябва да замина сега, когато най-накрая имам онова, което търсех. Но трябва. Аз тръгвам след най-красивата от мечтите си. Не те моля да идваш с мен. Знаеш, че не можеш да искаш от мен да остана. Налага се да реша какво да правя с живота си. И да го сглобя някак без теб.
Болката нямаше да е толкова силна, ако дните ми бяха преминали без очакването да те видя, без смеха ти в горещите вечери, без детската ти нежност. Ако бяхме останали просто приятели, раздялата щеше да е по-поносима. Но се радвам, че усложнихм ...