ПРОЩЪПАЛНИК

            Вие може и да не го помните, ама аз – да: и не защото съм проходил късно, а защото от малък съм си паметлив.

*

            Та значи, беше едно слънчево утро, кога баба ми ме измъкна от „паяка” и подкрепяйки ме с два пръста, ме заподканя:

-          Хайде баби, ходи-ходи-ходи-ходи!

Аз, разбира се, се заинатих и не исках да мръдна, защото винаги съм обичал стабилността и чуждата подкрепа, което по-късно дълго и умело беше използвано от бившата ми.

При вторият опит обаче, баба ми си намаза пръстите с шарлан и тъй успя да се измъкне от захвата, залъгвайки ме:

-          Стой-той-той-той!

Така, след едно кандилкане, което и сега правя доста умело след третата ракия, пристъпих крачка-две, преди да се насадя на онуй, върху което днес прекарвам времето в очакване на заветното си пенсиониране.

            Явно геройството, което съм сътворил е било голямо, защото настана една суматоха, замесиха се едни пити, заприиждаха едни лелки, стринки, сваковци и вуйчовци, и на към икиндия ми спретнаха прощъпалник.

            Застла баба с бяла кърпа малката масичка и турна на средата ù една малка златна пара, като нарече:

- Банкер да е!

Турна дядо до парата апаратчето за кръвно и издума:

- Доктор да е!

- Музикант да е – ориса леля ми и прибави оная писклива устна хармоничка, с която вече беше успяла да развали слуха ми така, че и днес не правя разлика между „ла” и „фа”.

- Даскал да стане – издума вуйчо Ваньо и добави – и писател – измъквайки от джоба си една от ония химикалки, които като ги изправиш с писеца надолу, роклята на една засукана мома, започва полека-лека да пада в краката ù.

*

Нали няма да е много трудно да познаете, кое съм избрал, и защо и досега се зазяпвам след всяка пола?