3 февр. 2016 г., 07:49

Простички мисли на един обикновен човек - 11 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1240 1 9
3 мин за четене
Един човек си тежи на мястото, когато използва ръцете си за прегръдка, а не за да пази равновесие, или да се държи с тях за нещо.
Молитвите не са ли различни телефонни номера на Бог, на които можеш да му звъниш за съвет или с молба за помощ по всяко време?
Понякога се включва "телефонният секретар", но никога, набирайки някой от тях, няма да чуеш: "Избрали се несъществуващ номер".
Тъжният човек живее непрекъснато в миналото, умният - гледа предимно към настоящето, щастливият докосва бъдещето, а мъдрият, знае, че тези тримата, всъщност са един човек...
Най-кривото огледало, това е човешката съвест. Почти няма случай, в който истината отразена там, да не е изкривена до неузнаваемост...
Различията се преодоляват с компромиси, а безразличието - само с раздяла...
Трябва да си нащрек с човек, който не може да надскочи себе си, понеже все ще изпълзи отнякъде...
Хората, които се опитаха да го изненадат в гръб, се сблъскаха с другото му лице...
Носталгия:
Толкова ми липсват първите седем години ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Все права защищены

Предложения
: ??:??