Простички мисли на един обикновен човек - 13
Може да имаш всякакви вещи, може да имаш достъп до всякакви земни блага, но ако в душата ти няма и фотон светлина, ще ти се налага да напипваш с ръце всичко около теб в пълен мрак, за да намериш любов...
17.07.2018 г.
Нерешителността е първата крачка към разочарованието, а съмнението - първата към провала...
17.07.2018 г.
Не окуражавай глупака да продължи, защото последиците от неговия ентусиазъм, ще се стоварят върху теб.
17.07.2018 г.
Любовта е единствената жива връзка между човека и съвършенството.
17.07.2018 г.
От твоите вътрешни врагове произтича появата на всички външни.
17.07.2018 г.
Понякога ми идва да си запуша носа, защото чувам задните мисли на хората.
06.07.2018 г.
Вече не е модерно да изплюеш, а да оплюеш камъчето.
09.07.2018 г.
Творецът ти е дал сетива, за да виждаш красивото, да твориш красота и да бягаш презглава от кича и посредствеността. Но дори и той, е безсилен пред глупака, който боготвори последните две.
17.07.2018 г.
Ако изтърсиш някоя глупост, ще ти се присмеят. Ако изречеш нещо мъдро, ще ти го откраднат и ще го припишат на себе си. Ако си замълчиш, без да казваш нищо, ще те обвинят, че се правиш на много умен, а всъщност си глупак...
18.07.2018 г.
Все пак, умният човек има нужда от поне един глупак, с когото да оправдава провала на някоя от своите идеи.
20.07.2018 г.
Когато натрупаш достатъчно много житейски опит, започваш да се чувстваш като ветеран от войната...със себе си.
21.07.2018 г.
Може да имаш силно тяло и силен дух, но ако умът ти е слаб - не мога да ти помогна.
20.07.2018 г.
Ако наистина искаш да си над нещата, не се оставяй, да те окачат да висиш над тях...
19.07.2018 г.
СРЕДНОЩНИ РАЗМИСЛИ
Ако обичаш някого, просто обичай. Не си поставяй срокове в Любовта, нито лимит, нито ограничения. Ако е речено, тя ще потече като живителна струйка. Ще се превърне в буен поток ако се грижиш за нея, ще пресъхне, ако я занемариш, или изоставиш, или ще се завърне още по-мощна и творяща живот. Ние не можем да й изкопаем нито корито, нито канал, по който да тече, нито да й сложим дебит- на час по лъжичка, по литър в секунда, по тон на ден...
Не тя зависи от нас, а ние от нея. Много хора не го разбират и поради ограничения си ум, се опитват да я затворят в рамка, в клетка, или в тъмна стая, за да й се радват само те. Няма как това да се случи, защото тогава, тя се превръща в див звяр, който къса всички окови и бяга. А може просто, да бъде пролет, ухаеща на вълшебни цветя, да носи опиянение и да разпръсква чуден аромат. Ако я възприемаш като звяр, или птиче, които един ден, ще избягат от теб, тя ще се материализира точно в това - в твоите страхове.
Ако я оставиш, да твори вълшебства, ще научиш много за другите, за себе си и за Живота.
Няма как, някой да ти принадлежи, защото ние създаваме вещите, които ни служат, но прекроим ли другия във вещ, изгубваме способността да творим и да даваме.
Обичай, давай и не искай гаранции, изкупления, индулгенции.
Няма смисъл от тях, те са отрова. Оправданията са за слабите духом, за завистниците и озлобените. Можеш ли да спреш вятъра, да го поставиш в кутия, или да му придадеш посока – не. Но е твърде лесно, чрез гнева си да превърнеш бриза в ураган, в торнадо, след които остава само разруха и отчаяние.
Любовта е като лек, попътен вятър, който те води към места и хора, към които се стремиш. Тя е уникална възможност, да пътуваш с някого, когото си качил на борда на своя кораб. Някого, с когото сте рамо до рамо не само в безоблачни дни, но и в тези на свирепа буря и огромни вълни. Съмненията и отчаянието водят до безветрие насред океана. Тогава не ти остава нищо, освен да чакаш бурята и да се молиш, тя да не ви изпрати на дъното. На дъното на разочарованието и болката. В онези студени и мрачни дълбини, където властват съмнението, празнотата и бродят душите на всички, изгубили Любов...
Кирил Ганчев / Кирето /, 20.07.2018 г., Бургас
© Кирил Ганчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Среднощните размисли ми харесаха и се припознах в тях.
-
Морски приятелю... Кире... написали са ти в комент, че си станал по-мъдър... Ти, що не черпиш!? Вярно е...
Откога чакам разказ от теб... а, що не и роман. Ти си уникален и много талантлив... ще ти се получи. Поздрави от мен. -
Благодаря, Силве! Хубаво е винаги, когато в поне ред от написаното, някой припознава нещо, което сам е преживял...
Поздравче! -
Прочетох с голям интерес, Кире. Благодаря за удоволствието!
-
Петре, сърдечно благодаря Приятелю! Понякога в красотата има повече тъга и философия, отколкото предполагаме, но това е, защото ние не можем да съществуваме, ако сме непрекъснато разпъвани между гранични състояния. Трябва да има баланс.
-
Благодаря ти, че сподели това Кире.
Красиво е, и - вярно. -
Поздрави, Хора! С тези мисли исках да дам на другите нещо по-различно и то, да ги провокира да се замислят върху онова, което сме. Ние идваме на този Свят, за да творим, да пресъздаваме и надграждаме опита на онези преди нас и да носим нови послания. Духовното ни израстване зависи много от това, дали сме разбрали своите житейски уроци. Сетивата ни, са фините уреди, които регистрират докъде сме стигнали в осъзнаването на силата на свободния избор...
-
По-различен си тук, но по принцип в тази ти поредица, особено в последните си мисли, си по-различен. Някак си мъдростта надделява над иронията, както и лиричността ти.
Харесвам разсъжденията ти, особено, когато в тях има доза психологизъм. А тези са такива.
А кога ще напишеш нещо много, ама много лирично, ти го умееш.? -
"Творецът ти е дал сетива, за да виждаш красивото, да твориш красота и да бягаш презглава от кича и посредствеността. Но дори и той, е безсилен пред глупака, който боготвори последните две." !!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Димитри, Приятелю, не знам дали съм помъдрял, или виждам по-надалече, но със сигурност е вярно едно - развил съм особена интуитивност, да усещам почти всички неща, предварително. Това ми дава известно "тактическо предимство" пред останалите, но също така и ми помага, да знам какво да очаквам и да не се разочаровам. Събитията са динамични, а човешкият живот все повече заприличва на центрофуга и гледам, да съм близо до центъра й, иначе - ще излетя...
Поздрави!