Сивото октомврийско небе бе притискало ръждивата гора през целия ден, пропивайки със ситен, студен дъжд оголялата земя. Кокетните къщи на малкото предградие се гушеха зиморничаво под лъщящите керемиди на мокрите си покриви, докато вечерният сумрак постепенно потули с глуха тъмнина и малкото есенни багри.
Жером навъсено гледаше през прозореца светлините от недалечните прозорци надолу по алеята и се чудеше защо бе дошъл тук. Знаеше, разбира се: уморен от тежката работна седмица и подтиснат от раздялата с Натали, която го беше изоставила без обяснения преди повече от четири месеца. Типично в неин стил. Своенравна, свободолюбива и малко потайна, тя не беше от жените, които увисваха на врата на мъжа, разчитайки за всичко на него и в това се криеше част от обаянието ù, което толкова го привличаше. Натали имаше своя много добре платена работа в редакцията на една информационна агенция, където работеше само нощем и поне три пъти в седмицата отсъстваше. Това тормозеше Жером, но нищо не можеше д ...