ПРОСТОР ЗА ПРАНЕ
Страхил не обичаше Светла подобно на героите от любовни романи. Любовта му беше практична и пресметлива, затова я прибра да живее при него, когато я уволниха от работа. Прецени с твърдата си мъжка логика, че няма да издържи дълго с обезщетението, което й дадоха. Така или иначе щеше да я търси при краткотрайните си пребивавания в столицата, да я чака на входа на кооперацията, където живееше на квартира. Хазайката й беше непреклонна стара женица, не разрешаваше да се водят гости от мъжки пол, а това ги измъчваше и двамата.
Тя приличаше на меко, пухкаво коте, ласкаво и нежно. Копринената й кожа беше толкова приятна за галене. Дните минаваха неусетно. Първо тя изкара нещо като лека депресия, опитваше се да търси работа, направи солидна телефонна сметка, обаче не си даваше сметка за годините си. Беше хубава жена с професионален ценз, но навсякъде се търсеха не само хубави и със ценз, но и млади жени. Опита се да се изживява като домакиня, доколкото това изобщо беше възможно ...