Прозорците
Прозорците на кафенето бяха мръсни - пръски кал от минаващите през пълната с вода локва от падналия дъжд, хиляди нaсeкоми бяха оставили продуктите от отделителната си система. Някои бяха оставили себе си. През задимения и натежал от мириса на печени сандвичи въздух, той наблюдаваше една ярко червена жена - толкова обемиста, толкова гротескна, че се почувства като във филм на Дейвид Линч. Руж по бузите, ослепяващо оранжево червило, червен клипс на ушите, ярка червена рокля. Дали искаше просто да изглежда добре или просто искаше да я забележат? С второто определено успяваше. Изпита съжаление, дори леко презрение. Запали цигара, очите го боляха. Ярък слънчев лъч проби през облаците и петната по прозорците лъснаха, димът от цигарата се виеше във причудливи формички, а жената беше по-ярка, отколкото душевното му зрение можеше да понесе. Реши да убие време като гледа минаващите хора. Загънати в самота, бързащи за своето никъде, неусмихнати, безрадостни. Реши да се премести в пицар ...