Част 16
Излезе от прозрачния затвор на момичето със сивите очи и затвори врата. Заоглежда се в мрачния и тъмен коридор освен вратите към прозрачните затвори нямаше никой. Или ако имаше много добре се спотайваше. Но защо не го преследваха? Те трябваше да са разбрали, че не си е в затвора? Трябваше да знаят, че неговото същество пазител беше мъртво, както и за това, което беше в стаята на момичето. Но никой не го преследваше, никой не идваше да го залови, защо? Трябваше да намери някой, с който да продължи. Но как да се довереше на някой след свадата с момичето? Как? Без много много да му мисли повече отвори следващата врата и нахлу в стая точно като неговата. Беше над пристанището дето приличаше на Бургас. Аз съм си у нас! Врата се затвори и изчезна.
- Неее... – извика Кольо хвърляйки се към затворената врата. Но прозрачната стена беше станала отново мека. Не можеше да определи къде е врата. Не, това не можеше да му се случва отново. Пак да е затворен тук. На вън беше взело да се стъмва ...