Част 6
Сутринта огря прозрачния затвор с изскачащите слънчеви лъчи отвъд хоризонта. Те бързо разсъниха затворника, и Кольо се опъна. Разтърка сънено очите си и се прозя звучно. Отвори очите и скочи от леглото. Боже, все още бе в прозрачния затвор. Тоалетната светеше и той се насочи към нея. Ходеше му се, за това вайкането и викането по този или тези, който го бяха затворили трябваше да почака. Без да обръща внимание на това, че влизаше в тоалетната с белите плочки, то влезе в първата банка и бързо си свърши работата. Пусна водата, но чу още едно пуснато казанче. Боже, тя бе пак тук, момичето от вчера! Той излезе бързо с надежда да я зърне, да я попита за „Края“. Имаше милион въпроси. Но никой не излезе. Дали му се бе чуло? Или почваше да си внушава, все пак бе като обсебен от това момиче. Кольо отиде до мивката. Тогава забеляза, че е само по боксерки. Но какво пък, дамата която очакваше също бе само по бельо! Изми се после си изми и зъбите. Тогава чу втори път пускането на водата от вт ...