Прозрачен затвор

Част 15

   Кольо влезе в прозрачна стая като неговата, а насреща му стоеше момичето, което видя първия ден. То стоеше в поза лотос и медитираше. Кольо така и не беше разбрал как се казва. Кожата и беше още по-бледа от преди. Почти беше почнала да става прозрачна. Дали това не беше? Дали те не ни правеха като тях? Но защо сме им? 

- За контрол! – отговори момичето, сякаш прочело мислите му. 

То отвори изцяло сивите си очи. Боже какво са ти направили? Кольо направи една крачка назад но усети прозрачната лигава хватка на едно от невидимите същества. Едно от прозрачните му пипала се обви около шията на Кольо. Той взе отново да го дърпа като в черната мъгла от преди малко и съществото отпусна хватката. Кольо научил урока си от преди малко го тресна с всички сили. Но този път не уцели. Съществото се бе преместило. Той се съсредоточи, но не го виждаше. С периферното си зрение видя, че момичето с черния потник се изправя. Оф къде се дяна това. Помисли си Кольо, правейки го с цел да заблуди девойката, че не я вижда. А тя бавно пристъпваше към него. Кольо отново направи боксиращи движения към нищото. Съществото се бе покрило добре. Тогава усети момичето зад себе си и рязко се обърна с пестник в муцуната ѝ. От устата и изхвърчаха два зъба, а тя се строполи немощно на прозрачния под. Тогава забеляза, че тази стая не е над морето. Тя бе над някакъв планински връх. На който имаше стара метална телевизионна кула. Но деня не беше свършил, явно всяка стая беше над различна местност. Кольо тръгна към вратата, която още зееше отворена, но нещо прозрачно пред него се раздвижи и направи опит да го удари с пипалата си. Кольо се наведе и си припомни удар с крак от самбото, което бе тренирал преди години. Той си протегна десния крак и усети лигавите пипала на съществото докато се катурва на прозрачния под. След това различавайки главата му скочи върху нея. Огнените очи и на това същество изскочиха, а от главата му се разтече кръв и някакво зелено пихтиесто вещество. Зад него се чу яростен вик и последва удар с крак от момичето в гърба на Кольо. Той усети силна болка и се прегъна леко, а после се пързулна на остатъците от съществото. Тогава момичето със сивите очи се нахвърли върху него и почна да до налага. Кольо предпази с ръце главата си, където бе насочена яростта на девойката. Ударите и бяха силни, но некоординирани. От устата и капеше смесица между кръв и лиги, а сивите и очи излъчваха гняв. Кольо се възползва от това изчаквайки я да си поеме дъх, след което я избута изправяйки се. После я повали на свой ред на прозрачния под. Кольо седна върху краката ѝ, и хвана ръцете ѝ. После я попита:

- Добре, ти не си ли човек? – момичето спря да се бори при думите му и почна да се смее. Когато се съвзе от смеха каза:

- Да си човек, е толкова древно и първобитно... – тя отново се засмя. – Още имам нужда от храна и вода, още ходя до тоалетна. Но скоро ще стана като тях. Скоро ще се извися!

- Мислиш ли, че те са по-висши същества? – попита отново Кольо.

- Те не се хранят, нямат нашите нужди. – отговори момичето и направи опит на се измъкне от хватката. Но Кольо не и позволи. 

- Аз мисля, че се хранят с нас, извличат нашия живец, нашата енергия. – каза Кольо натискайки ръцете ѝ със своите ръце. – Когато бях за малко в черната мъгла си възвърнах тена, защото те не са се хранили от мен. Имал съм нужда да се възстановя от липсата на кислород в организма ми.

- Не това не е вярно! – момичето отново почна да се опитва да се измъква. 

- Ти сама каза, че е за контрол! Че искат да ни контролират! –Кольо я задържа колкото можа. Тя за миг се укроти и каза:

- Да контролираме вас, невярващите! – сивооката почна пак да 

се измъква и Кольо не издържа, изведнъж отпусна хватката, след което я удари силно по главата и тя изпадна в несвяст. Загледа се в окървавеното ѝ полу прозрачно лице. Въпреки нанесения побой и прозрачната избледнялата кожа беше красиво момиче. Как можеше такова красиво момиче да се подведе по такива одухотворени лъжи? Кольо се изправи, погледна краката си омазани в кръв и зелено гелобразно вещество и тръгна към мрачния коридор...

Край на част 15 

Костадин Койчев-Kovak 

Следва...