18 авг. 2015 г., 10:52

Прозрение 

  Проза » Рассказы
412 0 0
3 мин за четене
Минутите летят .. И отминават.
Отлитат, но създават светове.
Защо не взимаш своята награда,
а падаш пак скован на колене?
Скован от страхове и от утехи,
сред бурите с прекършен глас
вървиш понесен във доспехи
и падаш като камък върху нас!
...
Ах, тези строфи все кънтят в главата ми близо час.. пак и пак, а отминава полунощ. Ще стана, за да ги запиша.
~~~
Ето я, поредната нощ... Нощ, както предните няколко нощи. Странното е, че сякаш си буден, ала спиш. Сякаш се тътриш из преходното време - притихнало, очакващо, недоразбрано, но и с определено очарование, и трепет. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Предложения
: ??:??