Топла нощ през Август.Година 2020.Година на равносметки и истини.Година на сълзи и страх.Година,която трябваше да е начало на нашето спасение...
В миг спокойствие.Хаосът в главата ми изведнъж се подреди.
В окото на урагана винаги е спокойно - казваше Дядо.
Какво се случва с мен? Какво ми донесе тази година? Какво ми донесе този вирус и как ме промени?
Безкрайно много въпроси без отговори - до този миг.Мига на прозрението.Той дойде, като гръм и озари мрака,който се беше настанил в душата ми от месеци наред.Това не беше поредният вирус,който ще отмине ,като всички други.Това не беше просто поредната борба на два биологични вида за надмощие.Зад всички това се криеше нещо много по-страшно и смъртоносно... а именно нашето его.
Дори и най-големия идиот би разбрал,че докато се опитва да нахрани ненаситното си его... може би,само може би - излага на риск живота на най- любимия си човек.Баща.Майка.Баба.Дядо.
Потресаващото в цялата тази история, е безхаберието и егоизма на всички нас,които в името на комфорта си сме готови да рискуваме живота на човека,който по ирония на съдбата ни, е дал живот... Този вирус ми отвори широко очите,за това до къде сме стигнали... и изобщо има ли път пред нас,като цивилизация.Знаех,че това не е просто вирус... а нещо много повече и много по-голямо от всеки един от нас.Предстояха дни на изпитания и още болка.Тази болест отне не само животи,но отне човешкото у човека и просто показа на цялата вселена,колко незначителни сме ние в целия тоя безкрай.
Поклон пред човека... скоро... ще разберем, че сме изчезващ вид, който още не знае,че изчезва.
© Луциян Кацев Все права защищены