Психо

11 нояб. 2010 г., 12:33

Проза

892 0 3

Психо

Пустота...

Безвремие...

Океан от празни чувства...

Буря е!!!

Нищета...

Неопределеност...

Давя се...

Умирам ли?

Щастлив съм!!!

Непозната и неизразявана емоция - умирането... прекрасно е...

Звън, звънец... събудих се - вали навън.

Отново реален, сдържан и непоносим,

облечен... сух... средностатистически безразличен

... аз бодро крача... все още щастлив –

Видях смъртта и тя е приятна, мила, утоляваща...

Дори по-приятна от теб, непознати човеко, движейки се срещу мен като връхлитащо ме цунами по тротоарите!!!

Дори по-приятна от вас, симпатична мадам, дори по-приятна от всичко, от всички.

Безкрайно щастие в тъмнина, в която всички грозни картини са невидими, всички звуци компрометирани...

SmokerX (Зелен и Свеж)

2012-04-01T22:29:26+03:00

Асоциация: http://www.youtube.com/watch?v=FNPmJ2QwzWQ
stelllas (Стела Динева)

2011-03-08T04:15:11+02:00

" Умирам ли? Щастлив съм !!!" Дано да намираме и други неща, които да ни правят щастливи..
Arogarn (Калин Кръстев)

2010-11-13T10:40:34+02:00

Точно това 'задъхано' изброяване често прави прозата ритмична и запленяваща. Много ми допада този стил.