Психотерапия на стреса ще оправи икономиката
Гледам в сайт някакъв оня ден, че елитарки разни щели да борят стреса си с шопингиране. Демек, ще пазаруват.
При мен е обратно – вляза ли в нагазин. Трябва да ходя като зомбиран, иначе кръвното ми бие в тавана. Рекох оная седмица да си купя нещо карантия. Нали съм осъден на смърт чрез пенсиониране – не мога си позволи друго. Но цената... „Момиче, - питам – ама аз не го искам за трансплантация!” Едва успях да изляза.
А на пазара... Гледам – цената на зеленчуците рипа всеки ден. „Мадам, - викам на лелката – защо така, а?”. Тя обяснява, че бензинът повишили, токът поскъпнал... Ще речеш, че с бензин го поливат, с ток торят. Иначе по магазините има всичко, само дето желание няма в портфейлчето.
Такова стресиращо време дойде... Крадеш, за да оцелееш, лъжеш, за да те разберат. Умираш, за да те видят.
Толкова дълго сме над края на пропастта, че вече го считаме за роден край.
А водачите викат: „Хайде още една крачка, а?”. И гледат гордо – в едната ръка с ножа, в другата пържолата. Само лицата им по петдесет килограма едното. Така е – народните слуги живеят по-добре от господаря си.
Затова трябва на тоя народ български паметник да се вдигне. Имало някакъв такъв по чужбина – гордо пикаещо момче. Нашето трябва да е непикаещо – гордо търпящо.
Е, има как да се разтоварваме. Демокрация е – отново говорим не каквото трябва и ядем не каквото бива. Даже можем да запитаме водачите наши – „Абе,ти защо крадеш?”. Но ще получим тъжен поглед от честните очи и ще чуем приглушеното „Ех,вие!Не сте гладували при социализма, затова така говорите!”.
Добре, че има наркотици, та лекуваме стреса. Поне временно. Старите гледаме филми, дето ти дават възможност поне за малко да не си тук. Младите бягат по чужбинско. Или временно се изнасят чрез Интернета. И ходят сетне замаяни по измисления реален свят, бързайки да се върнат в красивата виртуална действителност.
Ей тъй си живеем – не му се вижда края, камо ли да свържем двата края. Ама вие не ме разбирайте криво – ясно ми е , че само с шопинговата терапия ще оправим и народа, и икономиката.
Но като някои превариха и вече оправиха всичко? В лошия смисъл.
И, все пак, живеем им. С една утеха – днес е по-добре от утре.
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Дочке, Красе!
-
Генек, разбирам ги и не ги съдя - да не мислиш че им е лесно с толкова пари и кила, твойто кръвно бие в тавана, тяхното - на камбана. И за краденето разбирам - занаят, как да избягаш от него. А за лъжите - вече няма лъжи! Има манимулация. Няма вече край - защото не се ли погрижиш ми казва колежка от сега за завещанието и погребението, кой, казва след теб ще го направи? Това е безотговорност! И място си купи, и го застраховай...сега! Викам, ама аз няма какво да завещавам. А тя: как нямаш? А сметките държавата ли ще ти ги плаща, аз ли, ние ли...кой ще се погрижи... Питам: ще ми върнат ли, ако съм надвнесла, а тя: ооо, няма опасност, цените ще се вдигнат още дотогава... каква е тая икономика, да взема да питам някой психотерапевт..
-
"Такова стресиращо време дойде... Крадеш, за да оцелееш, лъжеш, за да те разберат. Умираш, за да те видят.
Толкова дълго сме над края на пропастта, че вече го считаме за роден край."
По-точно от това - Здраве му кажи и го тури под карантина!
-
Благодаря, Юри!
То Путин да си оправя техните работи, че единствената разлиса май е само дето нашият е самовлюбен полуидиот. -
Хареса ми Георги! 😊
Щом парите ми не стигат
за шкембе и карантия,
нека Путин да пристига,
да ги маха бързо тия! -
Благодаря, Елке!
-
Над пропастта, с единия крак във въздуха, е трудно дори да мислим! Пък дано утре да е по-добре! Напук на дебеловратите и дебелокожите! Поздравления, Георги!
-
Благодаря, Мариана, адаш!
Пари да има... И погребението ще е красиво... -
Шопинг - поредна чуждица, пред която сме, като пред някакъв идол на езичници, олицетворяващ... сексуалния нагон... Тоест, голи, на четири крака и без дупеопазващи предпазни средства...
А като начин на лечение... Мани, мани!...
Отлична сатира, адаш, в типично твой стил - без лубрикант и на голо!
Поздравявам те! -
Благодаря, Пепи!
Пълно щастие! Каквото има само при идиотите... -
Още малко да ни промият мозъците и въобще ще изтрият не само стреса, но и гънките, всичките.
Представи си какъв живот ни очаква: само усмихнати хора, само благословии и пожелания, ще пием вода на прах и ще ядем хапчета, деца на собствените си грешки.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
