-Клекни, стани, клекни, стани! На петà се завърти и носа си ти хвани! Не така, госпожице! Лекичко, само с кутре го докосни… Май си долу-горе в ред. Гърло значи те боли? Погледни ме! О, Божичко, какви очи! Не, не отваряй уста! Все пак, психотест е това… Блузката си съблечи, сутиенът също го свали! Ха така!
-Докторе, невежеството ми прости! Не знаех, че покрай Коледа прието било в медицинските среди да преглеждат лекари с червени шапки, бели мустаци и бради. Да не би кабинета да съм сбъркала, като патка да съм се объркала?! О, каква беда! Пък и как да си отида като гола съм сега?
-Спокойно, мила. В грешка ти не си. Младите учителки преглеждам аз, а тези – над петдесетте, отсреща пращам, при колегата с чене.
-Докторе, признавам си, не съм съвсем наред. Дечица уча аз безчет за едната слава, от зори та чак до пет.
-Невъзможно! Как така?! Такава хубава жена! Слушай, имам предложение… Училището напусни и сестра, абе поне една Снежанка ми стани!
-Приемам, докторе! Това тегло хич не се търпи!