Това се случи в онези времена, когато по нашите земи върлуваше птичият бяс. Той се появи неочаквано, незнайно откъде и вестта за опасния вирус бързо превзе телевизионните новини и челните страници на вестниците. Правителството сформира Национален оперативен щаб за борба със страховитата болест и го напълни с генерали, защото един истински щаб трябва да е съставен от генерали, а у нас те бяха в изобилие. Министерството на здравеопазването пък издаде заповед да бъдат умъртвени всички домашни птици, а хората, които ги отглеждат, да бъдат поставени под строга карантина. По селата плъзнаха отряди за бързо реагиране, екипирани в скафандри, за да ликвидират източниците на заразата. Те не винаги успяваха да изпълнят благородната си мисия, защото в някои села стопаните укриваха на тайни, недостъпни места свидните си гадинки, а другаде храбри старици заставаха пред курници или стопански дворове, размахваха заплашително дебели пръти и озъбени вили, а в очите им се четеше заветното „само през труп ...