Purgatorium, Част четвърта

„Низовете от последователни реалности се движат в низходящ ред. Възходящият е податлив само на Аеол. Единствено нему е присъща обратната последователност. Липсата на логическа взаимовръзка в авторитарното движение от горе надолу обуславя единството и ненарушимостта на Аеол…“

Защо тая тайна е останала единствена и ненарушима? Нима никой не я е прозрял, аз ли съм единственият?  - такива въпроси се въртят в главата на Йехова, докато разлиства старите пожълтели листа на папируса. Документа, който откри с огромни усилия в най-прашните и не посещавани от столетия мазета на небесната библиотека. - Но нали все някой го беше написал, беше го разучил и публикувал. Кой ли бе незнайния писар? Въпреки старателното му проучване не успя да открие нито едно малко име, листче, символ или друго доказателство за автора на тайнствения папирус.

Гниещия документ бе захвърлен сред множество боклуци и ненужни остатъци и никой не бе предположил, че в него се крият такива истини. Йехова също нямаше да предположи, ако погледа му случайно не се спря на проядената от молци и червеи кожена подвързия в която се оказа скътано несметното богатство. Богатството на Вечното и непреходно познание. Нямаше търпение да продължи да го проучва.

„Колективното съзнание не може да има и няма никога да има познание за Аеол. То е ограничено в удовлетворяването на практичните нужди и неговата логика е силно ограничена. Божествените последователности във възходящ ред могат да стигнат само до втори ред.“ – това вече го разбрах, но как мога да разбера къде се крие Аеол? И мога ли въобще да достигна до него някога? Аз ли съм избрания, който да го открие?

Съмнението на Йехова е разбираемо, като се има в предвид неговата младост и факта, че той бе само един дипломат, макар и завършил брилянтно семестриалното си образование. Все пак бе само един дипломант… Тая мисъл малко го разколеба и реши да си почине. Да избистри главата си с едно питие в компанията ѝ. Излезе от прашните мазета на библиотеката и се отправи към женския кампус. В стаята ѝ го посрещна приятна бъркотия и възклицание от банята да не влиза там. Бе изненадал съквартирантката ѝ гола и реши, че няма да е възпитано, ако я накара да се срамува, макар и да нямаше от какво.

- Лейла, знаеш ли къде е Яшера – въпросът му увисна между звука от къкрещата тенджера и шума на душа.

- Йехо, ти ли си? Излезе преди половин час. Мисля, че тръгна да те търси, не се ли засякохте? – Трябва да си признае, че Лейла има един от най-вълнуващите гласове, който бе чувал някога.

- Не сме се разбирали. Аз бях в библиотеката и не ме е намерила. Като си дойде ѝ кажи, че съм си в стаята.

- Разбира се! Ходи и загрявай кревата, палавник такъв…

Направи се, че не е чул последната забележка и докато слизаше по стълбите се опита да не си представя знойното голо тяло на съквартирантката под горещия душ. Добре знаеше, че да устои на изкушенията е сред най-праведните и неотменими качества на един достоен светец. Но дали не му бе рано да се отъждествява със най-светите и достойни. Спря се на междинната площадка, но бързо изгони образа на къпещата се Лейла и продължи към бедната си стая. Мястото, което ставаше най-красивото и приятно кътче, когато в него властваше невинното голо тяло на неговата Яшера.

***

- Нося пържени фееви крилца и отличен прясно ферментирал арониев сок, скъпи – гласът ѝ бе по-звънлив от всякога – надявам се, да си гладен и жаден, защото много ще се ядосам, ако си се нахранил и ме оставиш да чревоугоднича сама.

Младата му изгора връхлетя, като пролетна птица в стаята, тръшна хартиения плик с лакомства на кухненската маса и когато бе готова да се хвърли в обятията му замръзна на място пред вдигнатата ръка. Малко се обиди, че Йехо дори не вдигна главата си да я посрещне, но после видя причината, заради която той бе постъпил така. Тънкия пергамент, подхванат от пинсета се чупеше и заплашваше всеки момент да стане на прах, като по този начин остави истините си завинаги непознати. Документът, който Йехо се опитваше да разлисти нямаше друго копие и това, че го бе взел от архивите на библиотеката граничеше с углавно престъпление. Бе устоял на изкушението да награби топлото мокро тяло на Лейла, но не можа да устои на друго. Колкото и да бе против принципите му, не се стърпя и зави окъсания ръкопис в шала и така го изнесе незабелязано от библиотеката.

Пред себе си оправдаваше постъпката си, като си казваше, че така го е спасил от окончателна загуба и пълно разлагане сред гниещите боклуци. Обеща си, че като го препише и разучи ще го върне отново на мястото, където трябва да бъде. Но сега имаше много по-важна задача. Трябва да постави всеки един от разпадащите се листове между тънки стъклени плаки и така да ги запази от окончателно разпадане.

- Скъпа, подай ми оная плака и внимавай да не докосваш готовите… така, постави я от долу по пергамента, добре.

Започна бавно да отпуска древния лист, като внимаваше да полегне плавно върху стъклото. Когато свърши тая работа взе друга плака и полека я положи върху пергамента, като така се образува своеобразен сандвич, съдържащ късове от най-ценната информация за Божественото начало.

- Малко ме разочароваш, скъпи. Исках да си спретнем една малка, романтична вечеря, а ти … отново с тия ръкописи.

- Има време и за романтика, Яши. Виж това тук – надвесен в лупа в едната ръка ѝ показваше с пинсетата един древен, неразбираем символ, който тя започна да срича. „А“, това трябва да е „Е“, следва „О“, а как завършва, тоя древен знак не трябваше ли да е „Л“. АЕОЛ, но какво е това Йехо? Какво пак се опитваш да разгадаеш, скъпи? Нима науката ти е по-ценна от мен? – Знам какво мислиш, Яши. Не Науката не е като теб, хей сега ще те награбя, мила. Само да довърша тия две страници. Виж ги колко са повредени. Ще ми помогнеш ли? Моля те, де, не се цупи. Колкото по-бързо свършим, толкова по-бързо ще се нахвърлим  на уханните фееви крилца. А тая Арония направо е неустоима. Но не и колко то теб… ммм, знаеш, колко те искам и колко са сладки целувките ти! Мммм, почакай де, внимавай! Листата…

Това, което се случи в бедната студентска стая на дипломанта, ще го оставим на въображението на уважаемия читател. Но това, което не успя да се случи в остатъка от тоя ден бе, че окъсания папирус не можа окончателно да скрие разпадащите си листа между стъклените плаки, като тая важна и неотложна работа бе оставена за по-късен етап от Йехова, когато палавата Яшера нямаше да му пречи със властната си нежност и меките копринени докосвания на бедрата си.

следва продължение