19 сент. 2008 г., 07:12
Пясъчно момиче
1031
0
0
1 мин за четене
След поредната стъпка назад стоя сама в тъжната стая, потънала в мисли и задавайки си безброй въпроси.
Колко може да понесе човешкото сърце, колко удара?
Защо те са последователни и още по-силно от предходните?
Как да се справим с тях?
И има ли граница всичко това?
Нямат ли край несгодите, проблемите?
Или поне измежду тях не се ли прокрадва мъничко късмет?
... Май няма кой отговор да ми даде, а и като се замисля така е по-добре, че ако без надеждата си крехка аз остана - ще мога ли да продължа?...
... Едва ли.
И пак въпрос...
Защо мечтите ми от пясък са и тъй трудно е човек да ги опази, а тъй лесно се от другите рушат...? Вземете ги, тъпчете ги без свян, но по-добре да съм по-бедна с една мечта, отколкото купчина студени железа (роботи)!!! Като "роботите", които срещам всеки ден. Даже белег от усмивка по техните лица не се прокрадва. Забравили са те отдавна какво е да се радваш на малките неща. Не искам да съм бедна душа, облечена в скъпи дрехи, незнаеща какво е истинска мечта.
Не! Не искам да съм като тях, уви не мога и да бъда...
Събирам пясъка и пак градя следващата пясъчна мечта, ами такава съм си - пясъчна жена, по-добре е от робот, че те нали ръждясват от солената вода...
Колко може да понесе човешкото сърце, колко удара?
Защо те са последователни и още по-силно от предходните?
Как да се справим с тях?
И има ли граница всичко това?
Нямат ли край несгодите, проблемите?
Или поне измежду тях не се ли прокрадва мъничко късмет?
... Май няма кой отговор да ми даде, а и като се замисля така е по-добре, че ако без надеждата си крехка аз остана - ще мога ли да продължа?...
... Едва ли.
И пак въпрос...
Защо мечтите ми от пясък са и тъй трудно е човек да ги опази, а тъй лесно се от другите рушат...? Вземете ги, тъпчете ги без свян, но по-добре да съм по-бедна с една мечта, отколкото купчина студени железа (роботи)!!! Като "роботите", които срещам всеки ден. Даже белег от усмивка по техните лица не се прокрадва. Забравили са те отдавна какво е да се радваш на малките неща. Не искам да съм бедна душа, облечена в скъпи дрехи, незнаеща какво е истинска мечта.
Не! Не искам да съм като тях, уви не мога и да бъда...
Събирам пясъка и пак градя следващата пясъчна мечта, ами такава съм си - пясъчна жена, по-добре е от робот, че те нали ръждясват от солената вода...
© Елиза Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
