"В онази нощ беше тъмно. Единствено луната осветяваше пътя ни, който и без това бе тесен и трънлив. Чуваха се само безизразните гласове на нощните птици, чиито очи светеха в мрачната прегръдка на нощта. Дърветата бяха високи и на вид съвсем обикновени, дори скучни, но всъщност не беше така. Клоните им сякаш искаха да ни сграбчат, но единствено корените, забити дълбоко в рохката пръст, ги спираха. Имаше много цветя, но повечето бяха или увяхнали или бяха потъпкани от хората.
Аз и едно момче, чието име така и дотогава не знаех, защото нямаше нужда, харесваше ми просто да се оглеждам в бисерно сините му очи, вървяхме с часове. Усещах всяко трепване, което минаваше по него, защото през цялото време, силно и вкопчено го държах за ръката.
Устните му бяха плътни, понякога сякаш жадуваха за целувка. Косата му бе черна, знам това, защото се губеше в тъмнината, а и контрастираше на лицето му. Той се опитваше да говори, но аз не исках да слушам. Бях съсредоточена в шума на стъпките ни - всеки път ...