16 авг. 2009 г., 10:24

Пълното щастие е мит за наивници 

  Проза » Рассказы
1126 0 19
5 мин за четене
Пълното щастие е мит за наивници
в памет на Т. – вечната
Петък вечер. Тина и Илиян седяха в градината на вилата си, хванати за ръце. Нежни птичи песни приветстваха любовта им. Лек ветрец развяваше косите на Тина, а Илиян се смееше и обсипваше ръцете ù с целувки.
Той беше с десет години по-млад от нея, но я беше обикнал от момента, в който влезе в малката ù книжарница. Тогава той почувства, че изгаря в пламъка, излизащ от големите ù очи с цвят на току-що разорана земя. Зеленият цвят в суровия му, иначе, поглед тогава се разстилаше върху тази земя като току-що покълнила трева. Не се изплаши нито от разликата във възрастта им, нито от двете пораснали момичета, които тя имаше от злополучния си брак. Те, от своя страна, го обикнаха и неусетно и за тях самите започнаха да го наричат „тати”.
Тина го хареса още от началото, но десетгодишната ù борба с трудностите я беше обезверила. Беше избягала в големия, непознат град, за да спаси и трите от шизофреничните пристъпи на бившия ù съпруг, които ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Все права защищены

Предложения
: ??:??