Заточение. Това е точната дума да се определи наказанието на сансионите. Дори след това деяние, санчовците не можеха да си представят по-сурово наказание. От една страна то си беше точно наказание – сега сансионите нямаше на кой друг да се сърдят, освен на себе си. Трябваше и сами да си построят сампии и да си направят дом. Е, то не беше кой знае колко трудно, имаха опит вече. От друга страна, не беше точно наказание, в крайна сметка плучиха това, което са искали винаги – цялата енергия на дадена планета. Доста време им трябваше на санчовците да разберат, че сансионите няма да се променят, но по-добре късно, отколкото никога. Тъй че, всичко е добре, когато свършва добре.
Може би тук е моментът, където трябва да спомена какви видоизменения настъпват в двете раси след разделението им. Сансионите наричат вече себе си даркрити, стават още по-дребни с малки и зли очички. Все оше си носят кецовете, обаче, но скъсват завинаги връзката си с билките. Санчовците, пък, си остават със стария разме ...