6 сент. 2006 г., 16:58

Първата любов-Една болка без край! 

  Проза
1545 0 2
5 мин за четене

Първата любов - Една болка без край!

 


   Беше края на месец Април казват, че това е лъжлив месец, но всичко, което  се случи не бе лъжа!
Всичко беше така реално и съвсем младата Елица едва на 14 не бе подготвена за всичко, което предстоеше да и се случи!
 Даниел беше неин съученик.
С него тя въобще нямаше контакти, но постепенно започнаха да намират всякакви теми за разговор.
Той започна да и обръща повече внимание от преди, търсеше я по телефона, което Ели намираше понякога за досадно.
Но с течение на времето неусетно започна един флирт по между им.
  И колкото и да отричаше пред себе си тя усещаше едно странно за  нея чувство, когато бе с Дани та дори само когато мислеше за него.
Ели никога не беше изпитвала такива чувства досега - това бяха онези пърхащи пеперуди в корема, за които бе чувала от своите приятелки.
Нима тя се беше влюбила така неусетно? Не, тя не искаше да приеме това, защото Дани  не беше подходящ или поне тя така мислеше.
Ели го харесваше това поне си призна, то бе очевидно, той показваше същото, но дали наистина беше така. Оттук започна истинското изпитание за нея.
Отивайки на училище, един ден тя разбра, че Даниел е станал гадже с някакво момиче от тяхното училище.
Тя бе едва на единадесет казваше се Деница, но какво от това - болката, която Елица изпита беше неoписуема!
  Всичко и дойде така неочаквано: та нали до вчера той обръщаше внимание почти само на нея!
И въпреки, че имаше сериозна приятелка, Дани не промени отношението си към нея, а и тя нямаше сили да го отблъсне!
Знаеики, че може близките им отношения да наранят Деница тя нищо не направи. Единственото, което знаеше бе, че иска Даниел за себе си, дори ако трябва да стане причина за раздялата му с настоящото му гадже.
  Тя бе на мнение, че трябва Деница да  ревнува и успя да го постигне, това я радваше.
Тя сякаш за месец бе станала друг човек. Преди да се влюби в Дани тя не би помислила да наранява някой по този начин!
Но ето, че дойде  края на годината и класа замина на екскурзия на Балкана, където щяха да направят прощалната си вечер.
Всичко за Ели щеше да е чудесно, ако с тях не бяха дошли и другите класове, измежду които и този на Деница!
За Елица  това бе някакъв кошмар, защото Дани бе станал по-близък с приятелката си  и това, да ги вижда  заедно... беше равно на смъртта за нея.
Сълзите, които проливаше  денем и нощем бяха най-малкото това, което изпитваше, а не можеше да сподели я убиваше бавно и мъчително!
  А междувременно той вече дори не говореше с нея, бе разбрал за чувствата й, и  сякаш това го отдалечи от нея толкова!
Нима той  преди не бе забелязал в отношонието и към него, че тя изпитва нещо към него?
Дойде така чакания бал и Дани отиде при Ели да танцуват. Той я прегърна така силно сякаш бе копнял от дълго време  за обятията й!
Тя бе повече от щастлива в прегръдките му!!
И се осмели  да го попита дали той я харесва, и той  и отговори, че не е наясно с чувствата си, и  че сега ходи с Деница, и не би могло да се получи между тях!!
Тя сдържа сълзите си  и го помоли да останат приятели и той обеща!
  Песента бе свършила, но те все още бяха прегърнати и танцуваха докато почна следващата песен.
Дани се отдръпна и излезе, тя бе замаяна, сълзите обливаха лицето й!!
  Ето, че се върнаха от екскурзията, но Дани не изпълни обещанието си и дори ”здравей” не казваше на Елица!
През живота си тя никога не бе изпитвала подобна болка денонощно се измъчваше, плачеше, всяка мисъл бе за него и ако в онзи така труден момент до нея не бе една истинска приятелка, тя едва ли щеше да се справи сама!
За нея бе жизнено важно да споделя болката си с някой!
Много пъти бе мислила да сложи край на живота си, но се сещаше за момичетата, които са постъпвали така и за хората които я обичаха - какво щеше да стане с тях?! Тя сама знаеше, че колкото и да й е трудно не бива да е егоистка и да мисли само за себе си!
Един ден Ели разбра, че Деница и Дани са се разделили и това за нея бе един лъч на надежда, че сега тя би могла да бъде щаслива със своята любов.
 Но... това  не зависеше само от нея. Тя реши, че трябва да говори с любимия си, но как като тя изпитваше неописуем страх да не я отхвърли!!
Така минаваха дните бавно и монотонно, в сълзи и болка – та това беше първото момче, което обичаше така истински и сега само трябва да направи тази крачка, да се пребори със себе си!
На рождения си ден Ели бе решила да покани Дани и за нейна изненада той прие! За нея това бе най-хубавия подарък, който получи бяха целувките на момчето, което обичаше!
  Времето минаваше, а тя все страдаше!
Така и не се осмели да говори с него. Та тя просто искаше да му каже, че го обича повече от всичко и да разбере дали помежду им би могло да има нещо!?
  Измина повече от година, през която Ели пращаше любовни sms-и на Даниел, но - нищо от негова страна!
Тя бе толкова отчаяна!
Болеше я най-много от едно, че когато имаше възможност да поговори с него, тя я пропусна, а сега бе много късно: колкото и да искаше да го направи, Дани беше се променил много и ако преди би я разбрал, сега едва ли би станало така!
  На нея не и оставаше друго освен да го забрави, но това не беше по силите й. Тя не веднъж бе опитвала, също така и с други момчета, но без резултат!
  Накрая реши  да остави всичко на съдбата, на тази несправедлива спрямо нея съдба, която реши, че първата и любов трябва  да е несподелена и да разкъса сърцето и на хиляди късчета.
Всяко от които щеше завинаги да обича момчето, за което би направила всичко!!!  


 

© Богдана Красимирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мисля че малко корекции няма да му дойдат зле...Пък и съм сигурна че с едно прочитане ще поправиш доста неща...Вярвам в теб
  • В разказа ти има доста слаби места, Богдана. Като например:
    "Сълзите, които проливаше денем и нощем бяха наи-малкото това, което изпитваше, а не можеше да сподели я убиваше бавно и мъчително!" или:
    "За нея това бе най-хубавия подарък, който получи бяха целъвките на момчето, което обичаше!"
    Прочитай разказа два-три пъти преди да публикуваш. Така ще имаш възможност да изчистиш текста.
    Какво значи "между времето"? Предполагам, си искала да напишеш "междувременно"?

Предложения
: ??:??