Ден първи:
Беше минавала стотици пъти по този път, но точно днес в горещия летен ден, погледите им се кръстосаха. Делеше ги само стъклото на офиса, в който работеше той. Така се взираха един в друг, че витрината щеше да гръмне.
Ден втори:
Видя го пред кантората му. Чакаше я. Гледаха се копнежно. Той направи крачка към нея. Тя спря. Стояха на метър разстояние, а мислите им правеха любов. Телефонът ú звънна и това я върна на земята.
Ден трети:
Пресрещна я. Без дума да казва, я дръпна към близкия вход. За секунда се загледа питащо в нея. Прегърна я толкова силно, отчаяно. Устните им сами се намериха. Целуваше я хищно. Не можеха да се наситят. Ароматът му я упояваше. Бяха много възбудени. Тялото ú никога не е откликвало толкова бързо. Пусна ръка към слабините му. Желанието му бе очевидно. Този път ги спря неговият телефон. Викаха го в офиса.
Ден четвърти:
Сама си наложи да върви спокойно, но краката не я слушаха. Сърцето ú блъскаше като полудяло. Не го виждаше никъде. Една кола спря до нея ...