В нашата ловна дружинка бяхме 46 човека. Много, нали? Но затова пък колко много дивеч имаше по онова време в Добруджа!
“И Добруджа, с опънатите жици,
с клоните, провиснали от птици –
сиви гривеци и гургулици,
в угарите със стада от зайци,
с фазани колкото в Китай китайци,
където в ниви, с звездни ширини,
пасат, като съзвездия, сърни …”
Но по онова време, до 1972 година, а може би и до 1980, навсякъде имаше много дивеч. Когато съм бил в командировка на летище Щръклево, сутрин или привечер си правех крос към горите на село Нисово. И там виждах много зайци, сърни и фазани, а веднъж видях по пътя през гората да върви елен. Аз се отдръпнах и застанах съвсем неподвижно край пътя, а той бавно и спокойно премина пред мене.
“Утринен вятър се гали в косите ми,
изтокът в пламък искри.
Който не знае горите край Нисово, ...