От дълго време пътуваше по магистрала. Беше му скучно, заради еднообразните гледки, които предлагаше равнината. Ниви, тук- там някоя и друга селскостопанска постройка, крайпътни заведения с почти еднаква архитектура, гъмжащи от автомобили бензиностанции.
Толкова му бе скучно, че в един момент си помисли, че ще заспи. А не е здравословно да заспиваш, когато караш със сто и трийсет километра в час. Щипна се по бузите, плесна си лек шамар и си разкърши врата. Лекото ободряване изтрая пет минути. Пусна радиото – пак скука, поп скука. Пробва различни станции, но не попадна на нищо, което да го разведри. Изключи радиото. Спря да пие кафе в едно чисто до погнуса заведение. Клиентите бяха съвсем обикновени, дори не мерна мадама, по която да си струва да се позагледа. Кафето бе безвкусно, но му подейства освежаващо, макар и само за малко. Продължи по пътя си.
Увеличи леко скоростта, после я намали, ей така, за разнообразие. Заработи си няколко предупредителни изсвирвания на клаксони, и може би ...