Светещите кули на града вече не се виждаха, те бяха прекалено далеч.
Тук цареше светлината на звездите, а те изглеждаха толкова големи, сякаш още малко и ще завалят по земята като снежинки. Оттеглилият се вятър беше отстъпил мястото си на зимната тишина.
Гората изглеждаше като жива, натежалите ѝ от снега клони се бяха надвесили зловещо като хиляди ръце над пътя, все едно ей - сега ще го заличат. Никой скоро не беше минавал по този път. Каменните му плочи бяха покрити със сняг. Тук беше като земя на забравата,но едновременно с това всичко вдъхваше странен покой.
Тропот.
Най - неочакваното нещо, което някой можеше да чуе в някоя зимна нощ, особено на такова място, тропот от копита, но ето - чу се.
Ставаше по - силен.
В мрака запламтя светлина от огън, но не огън от пожар, по това време беше невъзможно, това беше опитомен огън, огън, затворен във фенери.
Конете пристъпваха бавно, умората беше покорила и тях. Ездачите едва държаха ръцете си протегнати с фенера в тях, за да виждат къде отив ...