Вятърът развяваше косите ѝ и това не ѝ харесваше. Преди дори се наслаждаваше на това, но сега дори от това се страхуваше. Мислите ѝ бяха насочени само и единствено към изхода от този свят. За нищо друго не отделяше толкова време. Усещаше бързината, с която се движеха и не ѝ се искаше да бъде на мястото на Хелиос. Той това го преживяваше всеки ден. Прекосяваше света, само за да го озари със слънчева светлина. Поглеждаше от време на време надолу. Летяха над облаците, а земната повърхност едва се виждаше.
Облаците, бели като сняг, се разпростираха из цялото небе. Лина им се любуваше, докато Макс сладко си подрямваше, а Хелиос беше прекалено зает да управлява колесницата си, за да обърне някакво внимание на заобикалящите ги облаци.
- Никога не съм мислела, че може да има толкова красиви облаци, Хелиос. Това място наистина е специално... - замечтано заговори Лина
- Друго си е, като облаците са под теб, нали? - разсмя се Хелиос
- Дори мога да различа форми на животни в тях. - замисли се Лина ...