Вървя из центъра в този късен следобеден час с куфарче в ръка. Усещам как ме галят по лицето, с нежни милувки ме обсипват. След секунда се свестявам. Нашето безценно слънце, невиждано месеци наред. Прищраква ми: майната му на всичко, отивам на платото. Иде ми да го захвърля това куфарче, само ми се пречка. Минавам през аптеката. Купувам си от моята тайна съставка - Загдамон(R). Струва 50 стотинки. Колкото 2х двойна порция зеленчуци с дългозърнест ориз на тиган - за обяд и следобедна закуска с любимия човек, завърнал се от двудневно странстване из околията. Гълтам го тоя Загдамон. Прищракват ми през главата разни мисли, досега заспали, застоели в най-далечното кътче на съзнанието ми. Куфарчето вече не е в ръцете ми. Оставил съм го някъде и ми е все тя къде. Вървя по стъпалата нагоре. Има хора. Говорят ми. Не знам какво, все ми е тая. Наумил съм си нещо и всичко друго е без значение. 19:30 е. На паметника съм и гледам Шуменския skyline. Очите ми шарят из познати и непознати места. Гледам ...