Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както винаги щом се окажеше в неподвижна позиция, отново започваше ритуално повтарящият се кошмар на живота му. Вече двайсет и четири години - едно и също. Сякаш влизаше в старото квартално кино, с олющените остатъци от боя по стените, сядаше на дървената седалка, и от екрана след кратко пращене и присвяткване започваха да се нижат кадрите от персоналния му кинопреглед, заключени между 20.06. и 14.11.1978-ма. Искаше, не искаше, без значение насън или в будно състояние, всичко се повтаряше с методичността на инквизиция...
Не можеше да промени нищо. Не можеше да избяга. И не можеше да го забрави. А с изтичането срока на присъдата трябваше да си е платил. Трябваше, но уви. Вересиите на душата му още с ...