Сигурно е най-човешкото нещо на света да обичаш. Щеше ми се да е най-лесното.
Мислите, изпълнени с теб, ме преследват навсякъде. Шофирайки, мисля за твоите устни... и длани... и за твоите очи. Заспивам със спомена за последната ни нощ, прекарана заедно, и ставам, мечтаейки да си там, за да танцуваме по пижами. Приготвям безбройни вечери, правейки нещата, както ти ги обичаш, въпреки че знам, че няма да опиташ нищо. Гледам филми и мисля как би ги гледал ти. Слушам песните, които танцувахме. И понякога дори закусвам, представяйки си, че е с теб. Пресмятам часовете, за да знам твоето време.
Бих искала да мога да не тъгувам, но тъгата ми е огромна и силна като океана, при който замина. И точно толкова опасна. Усещам я да ме залива на огромни зелени вълни и да ме задушава под тежестта си. Тъгата по теб, по това, което съм, когато сме заедно. По начина, по който ме караш да се чувствам.
Желанието... да те имам, да те усещам, да съм твоя. По-силно е от когато и да било. Пулсира във вените ми с ...