Сега ще ви разкажа една история. Историята на една капка вода. Не си мислете, че този разказ е като другите - не! По-различен е, защото тази капка съм аз.
Преди много, много време аз и сестра ми тръгнахме от сладководните води на една река. Не си спомням къде сме били преди това, защото ние, капките изграждащи водата, помним какво ни се е случило само когато не си променяме агрегатното състояние. За това моята история започва от този момент, в който ледът се разтопи и ние поехме на път...
Първо текохме шеметно по невиждан до тогава от нас път. Пред очите ни се разкриваха невероятни живописни гледки, една от друга по-красива! Не ми се искаше да продължавам на пред, защото на мястото, пред което бяхме цареше хармония и спокойствие, но в същото време желаех да последвам сестра си, а тя пое нататък. Носехме се дълго време, криволичихме на ляво и на дясно, следвайки бреговете на реката, а тя сякаш беше безкрайна...
Изведнъж се вляхме в някакво море. Знам ли?! Беше толкова забързано всичко, ...