В ранното утро тишината се стелеше над ромската махала. Само едно провлачено кукуригане на ранобуден петел трепна над смълчаните колиби.
Ангел се събуди, но пак мушна лице под чергата. Завит презглава дремеше и чакаше баба му Фанка да се размърда. Живееха сами, в една колиба в края на селото. Майка му ги беше изоставила веднага след раждането му и не знаеха нито къде е, нито дали е жива. Беше хванала бизнес по магистралата, прескачайки от тир на тир.
Беднотия до шия… Лятос събираха липа, билки, гъби по поляните, мъкнеха съчки и дърва. Добре, че баба му беше известна билкарка и припечелваше по някоя пара от благодарните жени. Носеха й нещо за ядене - я погача за здраве, орехи, ябълки, ошав...Помагаше и баеше против уроки, лееше куршум при уплаха, нареждаше карти, хвърляше боб – все магически неща, които я правеха известна в селото. Баба Фанка беше милостива женица, помагаше и никой не връщаше от прага си.
Ангел беше десетгодишно чернооко момче, пъргаво и усмихнато. От пролет до късна ес ...