di_t (T.Т.)
229 5979
18 мая 2023 г., 15:39

Пътят на орлето 

  Проза » Рассказы
903 9 22
5 мин за четене

                    В ранното утро тишината се стелеше над ромската махала. Само едно провлачено кукуригане на ранобуден петел трепна над смълчаните колиби.

                 Ангел се събуди, но пак мушна лице под чергата. Завит презглава дремеше и чакаше баба му Фанка да се размърда. Живееха сами, в една колиба в края на селото. Майка му ги беше изоставила веднага след раждането му и  не знаеха нито къде е, нито дали е жива. Беше хванала бизнес по магистралата, прескачайки от тир на тир.

                    Беднотия до шия… Лятос събираха липа, билки, гъби по поляните, мъкнеха съчки и дърва. Добре, че баба му беше известна билкарка и припечелваше по някоя пара от благодарните жени. Носеха й нещо за ядене - я погача за здраве, орехи, ябълки, ошав...Помагаше и баеше против уроки, лееше куршум при  уплаха, нареждаше карти, хвърляше боб – все магически неща, които я правеха известна в селото. Баба Фанка беше милостива женица, помагаше и никой не връщаше от прага си.

              Ангел беше десетгодишно чернооко момче, пъргаво и усмихнато. От пролет до късна есен спеше в  колибите над селото, където запираха в егрека кози и овце. Втора година помагаше на бай Митьо и изкарваше пари, колкото да изкарат с баба си до пролетта. Беше си веселяк, нищо че дрехите му бяха стари и износени, а на гуменките му се мъдреха  дупки.  В началото на март студеното слънце само светеше, а все още не топлеше земята. Вятър фучеше през стряхата и в черчеветата на прозорците, макар че имаше затъкнати парцали, студът се промъкваше в стаята.

               Но днес беше важен ден. От  месец се гласеше голяма сватба. Женеха сина на Ахмед, най – богатият в махалата. Къщата му беше на три ката, боядисана в морав цвят, с гараж за няколко коли и с висока издигната ограда. Два гипсови лъва кротко стояха на дувара около портата, а бронзовата боя по тях лъщеше с отблясъци от слънцето. По протежение на цялата улица бяха опънали навеси и палатки, а пейки и маси бяха строени в правилни редици. В големи казани на поляната се вареше овнешка яхния, а няколко агнета се печаха на чеверме и ухаеха апетитно.

               Заприиждаха коли, цветно наконтени жени със златни украшения и високи прически заслизаха от тях. Тюл, брокат, коприна, червени устни, диадеми с изкуствени камъни проблясваха и децата, начело с Ангел се озъртаха, кокореха и не изпускаха поглед от жените. Бяха като принцеси от приказки.

          С няколко коли се изсипаха и музикантите. Бяха едри, смугли мъже, всички облечени с бели ризи и черни панталони.

      Силни чичковци... - мина му през ума на Ачо.

        Появи се и една жена. Певицата. Красива... а лицето й бяло, бяло...С огромен кок, червена роза, втъкната в деколтето й, червена блестяща рокля с пайети, обувки с високи токове.

     Извадиха кларинет, тромпет, акордеон, цигулки, чинели и тъпан. Писна кларинета… Висока свирня, накъсана и силна се изви над селото. Задумка тъпана, включиха се цигулките, акордеона…Зазвъняха чинелите… Певицата  изви глас и запя.       

       Цялата свита от булката, младоженеца, свекърите, кумовете се появиха в пълния си блясък.

    Сватбарите се спуснаха да танцуват. Завихри се кючек, мятаха се ръце, крака, гърди, ханшове…Раменете на жените се тресяха като вятър, лицата им червенееха като божури, а усмивките им се разливаха като море…

    Ачо гледаше като омагьосан. Такава свирня! Лееше се на талази, бухваше като огромно кълбо, издигаше се като светлик в небето. Омая от звуци! Огнена музика, която караше кръвта да кипи, нозете да летят, сърцето да бумти от емоции…Песни за любов и разлъка, за свобода и за власт, за страст и мерак…

          Олеее какви песни! Какво нещо!!!  И кларинета... кларинета  бляска на слънцето...като вълшебен е... -  мислите му се стрелкаха в главата  - Искам и аз, Божеее... поне да го пипна...

         Гласът на певицата се извиваше и спускаше… като  пръски от водопад върху скали. Красиво и грациозно…

   Но Ачо беше запленен  най - вече от кларинета. Очите му следяха едрия мъж и пъргавите му пръсти…сякаш летяха по клавишите…Бузите му надуваха кларинета и изтръгваха нежни, силни, могъщи звуци и мелодии… Пот се лееше по темето и врата му, но музикантът не спираше да свири. Зачервен и разгорещен от надуване на инструмента, очите му щяха до изхвръкнат от орбити им…Виртуоз и талант, той изтръгваше най – дълбоките и силни звуци от инструмента си…неземна силна музика...райска...

          Ачо не беше слушал такава музика. Беше като полудял… леко му беше на душата… Сякаш беше в небесата…дори птиците не можеха да пеят така… Приближи се до кларнетиста. Сърцето му играеше под ризата, бумтеше като бенгалски огън, размаха ръка с една пръчка, а краката му затропаха в такт. После хвърли пръчката и запляска с ръце. Мъжете го гледаха закачливо. Виждаха пламъците в очите му и кимаха с глави…

     Ачо цял ден се въртеше около музикантите. Изпитваше такова щастие да гледа лъскавите им инструменти и се кокореше като обезумял…Пращаха го  за ракия и бири, носеше им чинии с храна, усмихваше им се и ги боготвореше. Летеше като орле около оркестъра…

      Кларнетистът бай Симо беше шеф на оркестъра. Беше петдесет годишен самотник, без жена и деца. Като повечето цигани беше голям веселяк. Живееше за мига. За купона, музиката и кларинета си…

      Това момче му хареса. Влезе му под кожата…Беше пъргаво, чаровно и засмяно. Заразпитва го. За семейството му, какви са, що са... Една мисъл му се завъртя в главата и го накара да се засмее от сърце…щеше да го вземе с тях и да го научи на всички тънкости в занаята…Малкото орле…така го нарече…

        Баба Фанка първо много се дърпаше, но накрая се съгласи след доста кандърми да пусне Ачо с музикантите. Ачо я запрегръща, развълнуван и щастлив…

………………………………………

       Беше горещо лято. Ромският фестивал набираше скорост и тази вечер беше галаконцерта на наградените. Оркестърът излезе на сцената. Публиката утихна… Ачо даде знак на музикантите си… пое дълбоко дъх и засвири на кларинета си. Всички приковаха очи в него.

       Музика за душа и сърце… виртуозна и нежна… дълбока и изкусна…магия на сетивата… лееше се  като океан…феерия от  звуци, чувства и емоции…

        Бай Симо наближаваше осемдесетте си години. Беше измършавял и доста уморен, но все още пътуваше с оркестъра. Седеше зад кулисите и потропваше с бастуна си в такт…Една непокорна сълза се събра в крайчеца на окото му и се плъзна надолу…

        …но  широка усмивка се разля по сбръчканите му устни…

© T.Т. Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Път към себе си »

2 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??