“Живот е нещо,
което не би трябвало да бъде.”
Шопенхауер
Болката бе в тила ми. Там събираше сили, за да се разпрострe из цялото тяло. Нейно любимо занимание бе да отцепва част по част моите съставности, подтиквайки ги към самостоятелни и чужди на съществото ми усещания.
Няколко бързи крачки бяха достатъчни да настигна един от уредниците в “Ad Meliorem”:
- Хей, “еди”, я се спри. Искам нещо от теб.
Джуджето изжужа сред изненада, рязко се обърна към мен, даже ми се стори, че преглътна и задавено постави своя неотменим въпрос:
- Услуга или утеха?
- Искам да знам къде се намира Кераси Амигдала?
- Услуга или утеха? – повтори то.
Поставих ръка на голото му теме и забарабаних “Погребалния марш”. “Едито” отстъпи, разтърси се, сякаш се изтупа от моето докосване и ме погледна в очакване. Искаше да следвам протокола и ясно да кажа какъв е моят избор в тоя двуизмерен свят. Но аз приклекнах, изравних погледа си с неговия и рекох:
- Избирам секс. ...