Работа свърши. Не можех да повярвам. Събрах си партакешите и се ометох. Поредните 8 часа от живота ми, които никога нямаше да си върна. Трябва да започнат да ми плащат осигуровка „Животът е кратък, амиго”. Скочих в колата си и се отправих към един бар до нас. Местенцето беше уютно – пускаха рок, а алкохолът беше на толкова ниски цени, че имах чувството, че тея типове въртят далавера с токсикологията в близката болница.
Бях разбит от работа. Не физически - о, не. Като млад исках да следвам биология и много добре знам, че органът, който изразходва най-много енергия в човешкото тяло, е мозъкът. Работя в рекламна агенция, като дизайнер. Работата ми ме скапва. Но не мога да я изоставя – трбява да се храня все пак. А предвид, че не ме бива в нищо друго, освен рисуването – нямам особен избор. Мразя я тая работа. Мразя всичко, свързано с нея. Имам чувството, че и рисуването вече мразя. Не, разбира се, това не е вярно. Рисувам и любителски в свободното си време. Това е единственото нещо, заради ...