- Ооооо Ристано ма, к`во си се заникнала у таа градина ма? Яла да видиш ора, па и они тебе да видат. Она работата нема да избега, да не е заек я.
- Ама жени, вие сте свободни. Работа като си немате, ората пресъждате. Язе оня ден гледам Пена Мишкарката, седнала си жената пред дворо, па фанала чорапе да плете. Ама веднаж не бодна. Забила очи у Станка Кировата, па и не мига. Гледа я па се чуди, оти се бъхте. Нали нейните деца са по Америка, пари й пращат, къщата преправия, нов сайван започнаа, ама без покрив останал. Рекли й да плати на Пенчо зидарина, да свърши сайвано, ама она нали си е стисната, нищо не правила. Малеее она и нейната не е лесна. Сама си кукува откак мъжо й се спомина. Ни дете, ни коте минава. Само летоска нейните дека си дождат и това е. Па насадила цела градина с домате, чушки, зейе. Е за к`во й е? Та с Пена поприказваа ме, ама язе бръзах, бех одила зайтин да зимам, та викам на Пена „Айде сполай ти, я да си ода, че дома работа ме чека.“ Ама коги тиа ора се са се ошетал ...